Най-често срещаният проблем при гелкоатите

Това е отлично изображение на дефекта, известен като „набръчкване“ или „кожа на алигатор“, Този дефект се наблюдава, когато се нанася тънък гел и бавна смола отзад.

Основни стъпки за избягване на дефекта:

1. Контрол на дебелината: слой от 700-900 микрона (мокър) е оптимален. Твърде тънкият слой (под 400-500 микрона) няма достатъчна химическа устойчивост срещу стирола, а твърде дебелият (над 1000 микрона) става крехък.

2. Време за „зрялост“ (tack-free time): ламинирането трябва да започне, когато гелкоатът е „лепкав, но не оставя следи по пръстите“. Ако е прекалено мокър, стиролът ще го разтвори; ако е прекалено сух (престоял над 24 часа), може да се появи проблем с адхезията. Типичен пример за деламинация (лющене на гела).

3. Бариерен слой: използването на винилестерна смола за първия слой (веднага след гелкоата) е професионален стандарт. Тя действа като „химическа спирачка“ и предотвратява осмозата и набръчкването.

4. Ускоряване на смолата: уверете се, че първият слой ламинат (обикновено със стъклен воал или тънък мат) се втвърдява сравнително бързо, за да се съкрати времето, през което течният стирол е в контакт с гела.