Най-често срещани оплетки при стъклотъканите

Изборът на оплетка при стъклотъканите определя колко лесно тъканта ще прилепне към сложни форми, как ще се напои със смола и каква ще бъде крайната здравина на детайла. Трите основни вида, използвани в композитната индустрия, са:

1. Проста плетка (plain weave)

Това е най-разпространената и проста структура, при която всяка нишка преминава последователно „една отгоре, една отдолу“. 

• Характеристики: висока структурна стабилност и здравина в двете посоки.

• Предимства: тъканта не се разнищва лесно при рязане и запазва формата си.

• Недостатъци: по-ниска еластичност – не е подходяща за детайли с много остри или сложни кривини. 

2.  Туил (twill weave) или проста плетка

Разпознава се по характерните диагонални линии на повърхността. Нишките се застъпват в последователност „две отгоре, две отдолу“ (или 2х1). 

• Характеристики: по-плътна и гъвкава от простата плетка.

• Предимства: отлична способност за заемане на сложни форми . Често се избира заради естетичния си вид при прозрачни ламинати.

• Приложение: автомобилни детайли, калници и елементи с динамични извивки. 

3. Сатен плетка (satin weave)

При нея една нишка прескача няколко други (обикновено 4, 5 или 8), преди да премине отдолу. 

• Характеристики: изключително гладка повърхност и висока плътност на влакната.

• Предимства: най-висока степен на гъвкавост – прилепва перфектно към най-сложните 3D матрици.

• Недостатъци: много лесно се разнищва и изисква голямо внимание при работа, тъй като нишките лесно се разместват.